|
|
| Тема |
 Re: Никога не съм се любила с Иван [re: Дeлиkaтec] |
|
| Автор |
impulce (пенлива) |
|
| Публикувано | 07.01.10 16:42 |
|
|
|
Първият ми възлюбЛен - в детската градина. Трябваше да спим следобед, нещо, което и до ден днешен не умея - разкисвам се и ми става криво - не мога, мразех го почти толкова, колкото и гадните столски манджи(сутляши, тикви, мазнотии, каши), които сервираха. По чиста случайност за малко се наложи да ходя, инак си бях свикнала да ме глезят. Поради неподчинение и по двата фронта (бунтарство срещу спане следобед и неядене)- ме биеха редовно, защото съм давала лош пример на др.деца.
Та..слагат ме насилствено да спя..креватите залепени един до др.от др страна на барикадата е Той - Иванчо. Въртя - суча се..не ми се спи, а лелката само обикаля кат копой и дебне с голяма, дебела, пластмасова..показалка. В скуката си и момент на самоувереност - решавам да дам знак на "съседа", да си поговорим, време да мине, симпатичен ми е - та..почуквам по таблата с едно панаирско пръстенче - калинка, подарък от дядо..и..ухажвам по морзовата азбука.Отсреща - естествено събуждане и ентусиазъм, разговор цял не помня, че съм вече вехта, ама един фрагмент - наш Ваньо започва да ми обяснява как се готви картофена супа..
В тоз момент лелката ме вижда как си почуквам по таблата..идва, отвива ме и ми тегли един бой.
Това са ми близките срещи с този вид.
| |
| |
| 
|
|
