Харесваш ми. Хубава вибрация идва от теб, сигурно си много приятна за компания. Изглежда моят проблем е, че не мога да релаксирам и да живея за мига - наслаждавам се на мига, но погледът ми е винаги в бъдещето и възможните варианти за развитие, а това е толкова уморително и понякога скапва самия миг и момент. Но ето, прогресирам: вчера се видях със секси адвоката, прекарах много приятен един час - тотално релаксиращо и освежаващо. Дойде ми добре след онова стоене на нокти, големи очаквания и настръхване. И сега се чудя кое е по-истинско: да ти е приятно с някой, да те кара да се чувстваш желана, да не те напряга, да не искаш да играеш игри или да си вечно под напрежение, вечно да мислиш как да си интересна, че опашката след теб е дълга, да се стремиш, да играеш роли и за какво?