Предполагам, че моята тема е била донякъде вдъхновение за твоята. Пък и да не е, нека си поговорим. Трябва да ставам рано утре, а не мога да заспя.

Въпрос 1: Защо трябва да се примиряваме с наличностите наоколо? Защо да не се стремим към най-доброто, най-хубавото, най-желаното? Ти не искаш ли за себе си най-доброто? Не смяташ ли, че ти се полага?

Въпрос 2: Някой някога ми беше казал "Като не можем да имаме тези, които искаме, ще имаме тези, които ни искат."? Не, няма! Ще се чувстваш ли по-добре, ако се даваш на някой като милостиня и ще ти бъде ли гот да му направиш кефа, както би направила на някое цигане, което те моли за 20 стотинки? А и на теб колко ти е наистина гот, когато даваш на някое цигане 20 стотинки??

Въпрос 3: Имам среща с 32-годишен адвокат утре. Лична среща. Обяд всъщност. Като ги видя, че се чудят как да ме поканят на вечеря, аз ги каня на обяд. Обядът винаги ми харесва като първа среща. Въпросът ми обаче е: как да гледам в сините очи на това секси същество и да го приема като нещо ново с добър потенциал, без да си мисля за зеления поглед на онзи дето ми разказва играта?