|
На мен ми е трудно..да нямам очаквания.
Имам си и още как, има необходим минимум, база, старателно оформени от минал опит, модели разни, известна доза идеализъм, вяра, праг на пропускливост - ако щеш.
Странно ми звучи, когато някой каже - ми..не очаквам..е..аз очаквам и искам най - взискателно - дори, когато отида на пазар - да си избирам домати.Какво остава за личните неща.
Търся най - вкусното, добре изглеждащо, здраво и с добро съотношение качество- цена.Защото не е на версия, а и да беше - време се хАби, най - малкото.
Насреща давам - колкото мога, каквото има, както може, не се стискам. Демек..мен си. Насреща искам поне толкова - инак се чувствам неудовлетворително от разминаването и определено не ми е комфортно.
Мисля, че хората обичайно могат да усетят какво, колко се дава и очаква - поведението, думите, жестовете ги издават, ако ще и старателно да се прикриват, дори. Ако някой не е готов да се постарае да се "срещнем" там някъде - просто няма да се получи между нас.
Виж, случаите, в които недобронамерено се извъртат нещата - те са отделна тема, ама подтема, все пак.Тогава не само, че не ми дреме дали обругавам, ами ми е болно и чак мисля, че съм в правото си - на нормалния, средностатистически човечец, който има права и на който му се полагат изначално някои неща.
|
Re: Очакването на предстоящото съвършенство.... [re: sisita]
