Да, и аз вече съжалявам. Знам ли и аз... сигурно защото не мога да говоря с никой за този мъж, защото искам да изкрещя на целия свят колко съм влюбена, така както не си спомням да съм била някога, защото го искам и ми се къса сърцето, че не мога да го имам заради куп обстоятелства, защото се чудя какво да направя, така че да променя обстоятелствата, но като някои неща не зависят от мен безсилието ме вбесява, защото ми се говори с някой за него, той има страхотно име, а дори не мога да произнеса името му, даже и тука не мога, защото искам да го покажа на всички, но и да го скрия дълбоко в себе си - затова го правя тук, анонимно, прикрито, където никой не ме познава, нито познава него, където мога да се скрия от реалния свят и в същото време да се разголя някъде съвсем реално... Само тук мога да си го позволя. Дали обясних донякъде? Дали някой би ме разбрал?