По начина,по който си задал въпроса,личното време само за мен е под 1%.
Изключвам времето за сън,макар че и в сънищата ни се преплитат събития и хора и отново не сме напълно сами.
Формула не мога да изведа,защото в уравнението има n-брой неизвестни и нито една константа.Забелязала съм обаче,че времето посветено изцяло на мен намалява обратно пропорциално на ангажиментите,които поемам.
Едно е да си на 18 и всичко да се върти само и единствено около твоята личност и ти да си център на вселената и съвсем друго е когато си на 30+ с отговорностите,които си поел и взаимоотношенията ти с хората до теб,които с годините си развил.
Незная как ще е след време.Светът постоянно се променя.Може би колелото ще се завърти,за да започне нов цикъл.
А може би само от нас зависи доколко оставаме сами със себе си?
И дали го искаме.
Зная само,че всеки човек около мен е значим по някакъв начин и нямам нужда да бъда сама.
Затова и рядко го правя.Никога не съм обичала самотата.
Дали отговорих и на въпроса егоист или алтруист сте?