Аз точно това се опитвам да уточня.
Човек, или поне нормален здрав човек има нужда от секс и ласка.
Ясно е, че повечето не предпочитат да правят секс с непознати, да ги замъкват със завързани очи в леглото си. Очевидно има някаква фаза на опознаване, която маркира основните точки на припокриване по нашите критерии (за едни е "да не е чалгар", за други е "да не е рус", за трети е "да не е дебел", за четвърти е "да не говори само за себе си", да не мълчи като пукал, да не приказва много и т.н.). Но тези неща обикновено се установяват в един или два-три разговора или срещи. Обаче къде отива и какво означава това преминаване на множество "нива на интимност" и не е ли прекалено максималистично. Понеже хората се опознават цял живот, понякога и той не стига, за да се изненадаш, и за да кажеш, че си достигнал до глъбините на някого, значи си прекалено самонадеян, а да го почувстваш истински близък е нужно да го видиш в много и най-различни ситуации, както и той теб. Казвам какво аз разбирам под дълбока ментална и житейска интимност. Е, къде ще му излезне краят, ако чакаме да се изтекат всичките тези води на познанието за другия, докато кандисаме за секс с него/нея? Ще ни превтасат ония работи и ще станат годни само за восъчна изложба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите