А всъщност защо да го играем любезно и всеопрощаващо, след като сексът ще присъства като основен елемент в отношенията ни по-нататък?
Именно защото сме решили сексът да присъства като основен елемент в отношенията ни по-нататък. Представи си, че си с мъж, по когото си примираш, а той не може и не може да свърши с тебе. Нито от свирка, нито от всякакви акробатики и твои безупречни старания. Леко ще се притесниш, нали? А как би се почувствала, ако е прям в оценката си?
И каква е драмата в това двама човека да не си допаднат сексуално?
Няма драма, ако и двамата не са доволни един от друг в еднаква степен. Но ако единият е притеснен от представянето си и иска да узнае накъде е, дори и с манипулативни въпроси, то тогава драмата може да се образува от реакциите на другия. Ти ще кажеш "не, не беше ок", той ще замълчи деликатно и ще си хване такси, но как ще преживее тази оценка?
Ами ако на тебе ти излязат с подобна оценка?
Защо да си го причиняваме? Има хиляди аргументи, които човек може да изтъкне, за да не се среща повече с някого интимно. Точно като му заявиш, че в леглото е за слаб 2 ли ще излезеш чиста от играта? Ама кой те е вкарвал зорлем в леглото и кой ти е обещавал неземен секс предварително? Другият е "измамил" твоите очаквания като не е покрил норматива. Редно ли е заради това да го отпращаш обезсърчен, че не се е справил?
Аз не знам и за какъв вид връзки говорим вече. След пояснението на Айшето, че зрелите индивиди първо трябва да се пробват за съвместимост в леглото, пък после да изграждат интимни отношения, съвсем се обърках. Все едно да си правим взаимно тестове някакви за кръвопреливане.
В тийнейджърските си и малко след тях години се мятах на нечий мъжки врат само заради визията и обещаващия "профил"в панталоните, пък после обръщах повечко внимание на характера и интелекта. И все отнасях упреци от приятели, че още не съм пораснала. Сега инфантилизмът ли излезе на мода? "Яла да видя ставаш ли в леглото, пък ако ДА, после ще се опознаваме, привличаме и отдаваме един на друг".
|