Тази променливост прави много неща важни в определен момент. Примерно като правя секс - участвам на 100% в него (почти винаги). Към този момент усещането, удоволствието, страстта са живота ми. Баси... някой ще каже, че се лупам на живот и смърт Не мисля за проблемите в работата, за това или онова. В друг момент съм се заел да помогна на някого за нещо. Пак се оказвам на 100% участващ. Всъщност затова се отказах от публицистиката, защото твърде лично и дълбоко приемах чуждите проблеми и усетих, че почва да ми вреди. Общо казано съм човек отдаден на това, с което се е заел.
От друга страна ще е тъпо да кажа, че няма неща, които са важни сами по себе си, дори и във фонов режим. Обратното би било върхова форма на отчуждение, а не е така. Хубавите и лошите моменти на света ми винаги са част от него.
Честно, този твой въпрос ме затруднява много. Търся еднозначен отговор с цифра накрая, но не ми се получава. Въпреки, че сигурно имам приоритети, но те не са от типа на х=100%, y=90%.
Изглежда и аз страдам от някаква форма на максимализъм с желанието всички да са добре и всичко да е на 6. Просто не харесвам да съм някъде на по-малко от целия ми Аз - било в семейство, любов, секс, професия, отношения...
Може би схващам това %-ното като изправяне пред избор - откажи се от 50 в полза на 65%, а аз не се отказвам от нищо :))))) искам и 100-те и 90-те, даже и 1-ия % от живота ми да са си на местата. Защото ако махнеш дори 0,01% от живота си, то той веднага става непълен..., а това е кофти.
IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI
|