|
преди да родя сина си гледах котарака си в дома. Почти 3 години. И не го кастрирах. Независимо, че почти на 5 минути бършех след него помещенията с Роли, после Пропър и какви ли не миризливи химии, заради миризмата му.
Четох някъде, че ако не се направи кастрирането до 6-месечната възраст на животното, после ефекта е само че не прави котенца- иначе си запазва всички други дадености
Та котака му запазих ташаците и сега подобри значително вида на дворните котки. Щото е бял, едър и голямоок мъжкар със стройни крака и бърз ум. Навремето бащата на детето ми го беше хвърлял от 4 етаж, а също го беше блъскал в стената от ярост - котарака препикаваше прилежно гадно обувките му при последните му посещения.
В последните месеци от бременността ми котарака лежеше върху корема ми, когато се връщах уморена външно от работа и раздирана вътрешно от решението дали да си поискам правата на жена да се признае сина ми или да продължа сама напред. А докато акъла ми 'боледуваше' котарака и бебето като истински мъжкари се ръчкаха през корема ми и много смъкваха от негативната енергия в мен.
Като се появи морганчо, котарака постоянно искаше да е до него, сина ми го дърпаше и за ушите, и за мустаците, а некастрирания ми котарак се извиваше от болка, но дори не вдигна лапа срещу човешкото бебе. И се свиваше и спеше после до него - бяха с еднакви размери по едно време и се топлеха с удоволствие двамата
Сега се обичат още много яко котарака и сина ми. Закачат се, сина ми го храни, котьо води разни котета при малкия ... мисля, че 3те домашни години направиха котьо лукав и никога не е бил драстично издран след мъжките си похождения. И ми е спокойно на душата, че не го кастрирах - че той постъпваше с любов към детето ми, защо да няма и собствени деца. Заслужава си я тази роля
Major e longinquo reverentia
|
Re: Бихте ли си кастрирали животното - анкетка [re: Aйшa]
