|
Виждам га да идва издалече(това е защото съм винаги точно, даже по - рано обичам да са занеса и после да зяпам по витрините наоколо и магазини- застопорява ми вълните и нервата и балансира слънчевия сплит, диагноза: потенцялен шопинг - адиктед)..ебаси, не стига че е хубав..ами и умен!
Вътре настанявам с гръб към стената..не мога инак, все едно някой ще ми скочи да ме души и напада, момъка тургам към хората с гръб - да ме гледа само мен не..просто..не ми е комфорно с гръб към тълпата. Освен тва нямам видимост за хубав барман, ако има.
Седя, назландисвам са, въртя кутия с цигаре на ъгълчето и..страшшшни пируети прави, чета меню по 100 часа, все едно на китайски писали - баси ууж чета го, нищщщо не вдявам.
След 100 часа аз още не съм си избрала, хич и не ми се яде даже, и не пие ми се - не пей ми се, не смей ми се!Голям чанч, ръцете ми се потят..ми сега..ако ме пипне - кво става, ще каже тая потече отвсякъде..кфо, кфо...фащам салфетката и почвам 3и часов китайски масаж с антистрес цели и без ароматерапии, моля. Късам на парченца..все едно неговата риза размятам, бузите ми се зачервяват, очите ме кат на недоспала клошарка на студено бродила светват, цигари са пуфтят до неузнаваемост - даже не усещам как ми влизат, ебаси, накрай театрално понеже не избрала..питам го..ей ти..момченцето - какво ще консумираш?(тук показвам че му имам доверие) - еди кфо си, добре - взимам и аз такова (бягам от отговорност). После..фатки - говорим си уж небрежно за живота, фтичките и тревичките - ни ям, ни пия, старата се усмихва лукаво, пооправи куфилото, понареди го на всеки 5 минути, наведеееее напред да си боцне уж нещо, така да може циците да се опрат в масата, че контурът да изпъкне..ама апетит хич никъв. Само едно сърДце тупти там! А може и две, зависи..и така в шеги и закачки - опразва са кръчмата, той - оставя са бакшиш популистки и ..
Не е лесно, вярвай ми.
Редактирано от impulce на 05.11.09 13:45.
|