Благодаря за откровеността.

Не, не мисля, че съм "видял" нещо, което го няма и твърдо не се опитвам да заблуждавам или манипулирам когото и да било. Напълно искрен съм, когато споделих, че съм получил ерекция от тази сцена. Защо? Дори и сега не мога да дам еднозначен отговор защо. Човешката психика е нещо доста комплексно и многопластово и въпреки книгите по философия и психология, които съм изчел, не мога да дам отговор, в чиято истинност да съм твърдо убеден.

И сега, когато повдигаш въпроса за "Необратимо" си задавам още повече въпроси. Още в петък гледах част от онази сцена отново. Не ме възбуди. Но тогава, в онова кино, в онзи момент, на онази възраст, тази сцена, в самия си край, ме възбуди. Защо? Дали болката, изразявана от Алекс е била толкова непоносима, или пък самата сцена е била болезнено дълга и монотонна, че в един момент съм се абстрахирал от нея и съм се фокусирал върху удоволствието, изписано по лицето на насилника? Не зная. Дали ме е възбудила самата болка? А дали всъщност режисьорът не ни е накарал умишлено да забравим за болката, дали не ни е "ослепил" с насилието още в началото на филма? И това не зная. Но истината е някъде там.

Обичам тази мисъл на Емануил Кант: "Две неща изпълват душата с винаги ново и силно удивление и благоговение, колкото повече и по-дълго размишляваме за тях – звездното небе над нас и нравственият закон в нас."

Изказана преди повече от двеста години. От тогава човечеството е научило много, както за звездното небе, така и за самите нас. Но не достатъчно. На практика нищо не знаем и в нищо не можем да бъдем 100% сигурни.

"Договор, подписан с Русия, струва по-малко от хартията, върху която е написан!" - Бисмарк