Никога не съжалявам за алтруизма си към човек. Дал съм от себе си всичко, каквото съм могъл. Дали е било оценено... е проблем на потребителя. Аз толкова си мога. :) Не гледам на добротата като лимитирано количество, за всеки грам, от което трябва да треперя на кого го давам. Пък и да, права си, че е вид емоционално обулсовена моя необходимост. Злобата ме изтощава и депресира. Не обичам да мразя.
В духа на клуба и тематиката му ще кажа, че само едно (1) от бившите ми гаджета ме докара до степен да я мразя известно време и не се чувствах никак добре. В един момент осъзнах, че злобата изсмуква виталните сили на човек и го изсушава емоционално и физически, и всякак. Оттогава не мразя, не търся дивиденти. Е, страдам си като ме зарежат, но не от типа на "Да, пукне дано!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите