очаквам и получавам ,и за това съм с него;
не знам даже дали мога и дали изобщо бих опитвала да живея с някого другиго....
от самото начало ние не си мълчим , всеки запази територии /три години си обикаляхме взаимно редутите преди да подпишем примирия по всички точки/, други приоритети и общи неща ги сляхме , ама трябва да има стабилна константа и на нея да се изгради двойката. Константата е обичането и важността на другия.Всеки може да живее без другия категорично , но е хубаво заедно.
И да ,всеки има кусури , и той и аз -ако не си правим компромиси накъде ще я изкараме , каквито нравчета и темпераменти имаме и двамата?!

Редактирано от dalya_night на 28.09.09 12:02.