много при това, имах една огромна поръчка за превод от руски на английски, над 8 000 стр.

И, нали текстът е технически, в смисъл униформен, отивам на представянето на някаква си супернова и изключително ефективна преводаческа програма. Нося си и бала долари в джоба, ако ми хареса, да си я купя тъпата програма. Със специалната отстъпка, рийш.

Голямата конферентна зала на японския хотел. Всичко изпипано, дори по едно безплатно птие за всички поканени.

Свършва представянето и конферансието (един от създателите на скапания сохтуер) казва да зададем на програмата трудни, според нас, задачи. Преизпълнен с гордост и сценично самочувствие...

След 3-4 идиота, явно платeни клакьори, и аз помолих за превод на coffee brake.

Отговорът беше "кофе ломается", придружен от киселата усмивка на съавтора.

Станах и си тръгнах. В преддверието ме догони сервитьор и ме попита дали не бих приел едно питие от него, щото и той бил филолог по образование, но...

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.