И извън темата, разбира се.

Днес дойде в офиса една колежка да се похвали. Купила си е кола. И, нали, като по правилото "малък мъж - голяма кола", и тя си е взела VW Passat комби. Много хубаво син - не зная как се нарича на български, но на англ. е naval blue.

Но тя е... няма и 160 см. Чудесна, изключително фина, даже дългокрака за мащаба си. Всичко си има по устав, даже големи очи и в двата смисъла. Най-вече мозък за милиони. Едно време се бъзикахме, че ако вземе книжка, ще трябва да гледа пътя в просвета м/у таблото и горната дъга на волана, седнала върху деела възглавница.

Да, ама не! Ергономично подходила девойката, към 34 г. сега.
Поръчала си е кола с вдигната седалка и специално извити педали, така че да може да ги достига без проблеми. Естествено, никой мъж не може да я кара тази кола, защото коленете ще му запушват ушите, но много и се накефих на момата!

Браво на нея и даже елвалла!

"Отглеждах" си я като преводач. Дойде при мен като беше ІІІ или ІV курс студент, родителите и в някакъв дълбок СЗ прованс умряли за 3 дни от няква чревна зараза* ли, отравяне ли... Все тая. И хлапето гладува... Бе, хлапе... На 34 и с две деца...

Все тая, тя е много малка човечка, но висока в смисъла на стария ми подпис в клубовете: "Бъдете високи!"


_____________
* По онези времена медицината в някои провинциални райони беше на ниво 1920 г. Сега сигурно е слезнала в ХІХ век, ако не и по-долу.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.