|
|
| Тема |
 Re: Променят ли [re: Caramel] |
|
| Автор |
impulce (пенлива) |
|
| Публикувано | 15.09.09 20:31 |
|
|
|
При мен повечето са били такива, затова ми е малко трудно да определя какво точно са променили у мен като човек. Може би, се научаваме да бъдем по - открити, по - лесно се споделя - за всичко- а и се научава какво точно значи някой да присъства около теб за много време, как точно се разпределят пространствата, не се скъпи и не дели нещата от него. Всички неща. Свиква с присъствието на др.човек, как да се нагоди и "да раздели", доколкото може, заобиколното. Малко по - сложно е отколкото при кратките общувания, по - опасно и с доста подводни камъни.
Къде е мярката..трудно е да се каже, човек е склонен на много отстъпки, когато вярва и се бори за кауза, която счита за печеливша. Дори, бих казала, че няма граница - и в положителна, и в отрицателна посока - зависи какво го стимулираи доколко го провокира.
Лимитът ми се колебае - крайната му точка е физически и психически тормоз, мисля - компромис със себе си трудно бих направила в това отношение. Усещането, че не си на мястото си, не се случва нещо градивно в отношенията, не се развиват, ощетяват те, подценяват, липсват нещата, които считам за важни - принципни неща - и те карат генерално да не се чувстваш добре. Това е крайният предел. Може да намери образ в много неща.
А да..да не забравя хладината...която се промъква и настанява в отошенията понякога, не мисля, че бих поддържала каквито и да е такива - ако ще се налага да си мълча ежедневно с човека до мен, да нямам желание да го докосвам, да му се радвам и пр.
| |
| |
| 
|
|
