|
Причината да си свободен електрон не е в кариеризма, нито в незачитането на семейните традиции.
Също така "пристрастеността" към работата не е причина да не си вдигаш телефона, в случай, че ти звъни човек, когото наистина чувстваш близък.
От личен опит, знам, че не вдигам телефон, "забравям" рожденни дни и не се виждам, с хора, които не са ми присърце, а работата винаги ми е добро оправдание за това.
Всички, около мен знаят, че хвана ли се сериозно да бачкам върху нещо - просто не ме търси за друго И все пак!!! - намирам време поне да се обадя за РД, понякога и да изпием по едно, да отида на гости, да посрещна гости и да помогна, ако някой го е закъсал.
В моя случай, относно сериозните връзки и кариеризмът, не смятам, че причината е последното. Просто работата ми е по-интересна от мъжете, това от една страна. От друга, естествено е, че си има и други причини. - Навярно и ти си имаш своите предпочитания.
Мнението ми се доближава до това на Лилит - поне по лични впечатления от хора, които са "кариеристи".
Има нещо, което не ми става особено ясно в твоята ситуация. - Какво се случва, когато работния ден все пак приключи?!
Какво правиш? За какво мислиш? Виждаш ли се с някого въобще? Излизаш ли някъде?!
Ако си имаш своите забавления, и не се прибираш у дома за да се наспиш, то в такъв случай не обръщай внимание на чуждите коментари. Но може би пък не е лошо да си помислиш дали тези хора наистина ги чувстваш близки и ако не е така, да им дадеш ясно да разберат, че не са част от твоя живот.
Същевременно трудно ми е да повярвам, че няма нито един човек, заради когото, ако се наложи, не би си тръгнала от работа, по което и да е време.
|
Re: "Нямам време" [re: applespirit]
