Целите се променят с течение на времето.
Нещата са много, много относителни.
Като личност ти се раждаш с определени заложби, характер. Семейството и средата спомагат да развитието на едно или друго. Колкото повече катализатори, толкова по-добре. Смислено е да се търсиш, да се намираш и да се развиваш. Приеми, че се развиеш страшно много, станеш професионалист. Обаче нито картина оставиш, нито труд, нито ръководство напишеш, нито предадеш опита си. След теб нищо. Отнасяш със себе си тайните - на кока-колата, на домашния суджук, и т.н. Е, смислено ли е? Лично за теб - може би, постигнал си върха личен. От вселенска гледна точка - едва ли ...
Личните неща. Пак така - растеш, развиваш се, изградаш се като характер. В общуването с другите ти даваш и оставяш усещане. Това е в ежедневието. Хубаво, лошо - всичко има, защото сме всякакви. Способността да намериш приятели, да съхраниш приятелството - защото само от едната страна не става, способността да предаваш светогледа си по начин разбираем - това е смислено - и лично и вселенско. Но не е всичко.
Биологично ни е заложено да се стремим да създадем поколение. Дечица да си имаме. Дечицата се раждат и растат щастливи, отглеждани от щастливи родители - двама, от двата пола по един. Заедно. В семейство. За семейство, с риск да се повторя, са нужни пак двама и по възможност да участват по равно. Равното, или почти равното идва от споделянето на отговорносите, от мерака, от съвпадъка на характерите, от настройката.
Деца се правят лесно. Дотук сме извървели немалко от пътя, обаче още двойно остава. Изграждането на личността на детенце, така, както грънчавя вае делвата, докато още глината е мека, това е трудното, но е и истината. И това е сладкото, и смисъла. От всичкото дотук. Да те настигне, че и задмине. Па прави тогава каквото искаш, и да се провалиш, това да направиш, блажен си.
Представи си, кариера, състояние, сексове и любови...И? Отиваш си, и след теб?
Лично за теб може и да намериш смисъла. Няма нищо лошо нито в кариерата, нито в сексовете, нито в състоянието. Ала да ти няма нищо, и да не продължиш започнатото, постигнатото от теб чрез свое семейство и дечица, това обезценява другото. От вселенска гледна точка, и една идея по-малко от лична. Не е напразно, но много девалвира.
Когато говориш за цели на човека в живота, думата "трябва" не е много на място.
|