|
Тема |
Re: Цената на връзката [re: glupcho] |
|
Автор |
LadyMorgana (archer) |
|
Публикувано | 02.09.09 12:36 |
|
|
... да. Детето наистина си е съкровище и вдъхновение. С него можеш да гледаш и обсъждаш света и да му доставяш радост. Защото детето не мрънка, а просто искрено ти казва дали харесва нещо или не. И другия път знаеш как да го усмихнеш, да му зарадваш и разшириш света и да го усмихнеш
А това, че мъжете харесват или не харесват нещата, които получават от мен след 'случката-връзка' ми е все тая. Имам оттогава, независимо от изгубената си усмивка или вяра в мъжете, свободата да дам малко радост/удоволствие на някой мъж, който искам да видя усмихнат.
Ако съм била на прав път, се радвам, че съм му дала усмивка. Ако не успея и той продължи да мрънка си имам и свободата да си тръгна без обяснения от него - мъжкото мрънкане за мен вече не е стимул да се 'доказвам', а една отегчителна черта, която не уважавам в мъжете.
Та - осигурих си поне тази свобода, и съм спокойна пред себе си, че мога да си позволя да съм искрена с мъжете дори и тогава, когато те не могат да си позволят да са искрени с мен!
Това последното май може да ми спечели прозвището 'гадина' от някои Така поне ще знам, че съм общувала със 'зоофили' и мазохисти, ако бивши ме класифицират като 'гадина'
Major e longinquo reverentia
|
| |
|
|
|