Аха, от предните ти думи останах с впечатлението, че от самото начало знаеш коя връзка ще е сериозна и коя няма да е. Ти мислиш, че когато е по-трудно, предполага повече усилия и следователно е по-ценно, в което има логика донякъде.

При мен например винаги, когато нещата са ставали колкото може по-бързо, се е оказвало, че е било точно както трябва, сякаш от самото начало сме знаели, че няма какво да губим времето в подробности. Може би интуиция.
Когато съм се туткала, впоследствие се е оказвало, че има защо нещо да ме спира. А с времето и времето започна да ми става и по-ценно.

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...