Човек е едновременно мисловно и емоционално създание. В хората, или поне в по-симпатичната за мен част от тях протичат ежедневно неизброими потоци от често пъти разнопосочни емоции, идеи, желания, намерения. Те могат да бъдат нелогични или рационални неосъзнати или съзнавани, могат да бъдат продиктувани от някаква нужда или от липсата й, от конкретен дразнител или от обща нагласа. Всичко това образува една интригуваща и важна част от човешкия свят.
До тук добре, обаче да пази Господ, да наречем някое от тези поточета "ИЗНЕВЯРА"! Шок! Анатема! Тази дума се оказва универсален изравнител който мигновенно успява да положи неизброими и многоцветни мисли, емоции, действия в черно-бялата гама.
Какво значи да спипаш с друга? Можеш да спипаш кучето си докато гузно но решително се опитва да открадне салама от сандвича ти с надежда, че няма да забележиш и ще му се размине. Не можеш да "спипаш" човек които има своето прави и вероятно своите причини да разполага с тялото си по опртеделен начин. Можеш да избереш дали да бъдеш с такъв човек - това си е твое решение, но не да му бръкнеш в душата, да изкормиш всичко довело до така нареченото "спипване" и да му закичиш етикет. Всъщност можеш но ми е интересно с какво ще ти помогне това.
Какво значи да съдиш някого за това че се умълчава и че закъснява, а да не съдиш себе си за това че безброй пъти си обезсмислил разговорите и си премахнал радостта близостта ви която да кара другия да бърза да се върне?
Какъв е проблема да осъзнаеш че си привлечен от някой друг. С какво това да бъдеш кон с капаци, смятащ че на света има една единствена досйтойна интересна, красива жена и това е твоята те прави идеалния партньор? Все си мисля, че в конете с капаци освен удобните страни има и доста негативи.
Защо да не мислиш че с някой можеш да бъдеш по щастлив. Ами ако наистина е така? Ами ако не е така, как ще го разбереш ако не го помислиш?
Защо някой е длъжен да вярва в мечтите ти, ако вече е получил достатъчно причини да не го прави. Много хора мечтаят за неща които всъщност биха ги разрушили, не е ли редно именно най близкия им дори с риск да бъде схванат погрешно да придаде малко животоспасяващ контрапункт на мечтите, вместо да заеме удобната позиция: "да аз много вярвам в мечтите ти, ако обичаш гълтай докато ми го лапаш, а после прави каквото си искаш".
А защо да не си дадеш сметка, че не обичаш някого? С какво света е по добър когато се самозаблуждаваш в обратното. Освен това на мен нерядко ми се случва да си мисля едно а после да се окаже друго, включително да помисля че не обичам, а по-късно да разбера че съм грешал.
Нужна ли е тази еднопосочност и еднозначност, защо е това старание да сграбчим един огромен къс от мисли, емоции, действия да ги смачкаме сплескаме оформим и натикаме в клишето "изневяра", сякаш иначе не можем да ги възприемем.
Или казано накратко изневярата е просто дума, а крушката си има опашка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sordo на 28.07.09 11:09.