|
То темата закрита вече май, ама аз да си напиша
Защо оставаме с него, дори когато това не ни прави особено щастливи?
Защото без него ще сме нещастни
И най-важното – има ли любов или няма?
И защо мислите така?
Ми зависи какво разбираш под любов. Не, сериозно..... наистина зависи. Аз мисля, че има, защото колкото и да се опитвам да не правя така, общо взето възприемам света дуално - любов, красота, светлина, ум, смелост vs омраза, грозно, тъмнина, глупост, страхливост и тнт. Всички имаме всичко, не съм някакъв олигофрен, който казва ти си добър, ти лош и тн, но действията, моментите, изборите, колкото и да знам, че е относително всичко ги виждам така. Всъщност и грозното и тъмното има своя чар :) Но общо взето има любов, защото всичко, което не е омраза е любов, хаххаха, звучи така, все едно всеки би го опровергал, но защо пък не.... Прекалено силната любов, вече мисля не е толкова истинска, защото вече отива в другия край, в сми те се затварят като кръг и преминават едно в друго - както от мн светлина нищо не виждаш, така от много любов не е на добре.... Затова което не е омраза е любов, стига да има желание. А аз явно имах голямо желание да напиша нещо, щом продължавам, хахаххха. Ох, добре, това от мен.
We can build a new tomorrow, today
|
Re: Има ли любов? [re: Лилит]
