Не е ставало дума за ме караш да правя нещо.

Аз поисках да ми назовеш причина (е изразих се "дай ми причина", но в контекста е ясно какво съм казала...) та нищо не искам от теб. Ако не можеш да изкажеш такава причина, тогава значи одобряваш мисленето ми и го намираш за логично.

Та, просто не виждам за какво да бройкам семейни, със или без халка, носят я или не я носят.


Би имало причина, ако имам чувства, но пак една причина не стига да плюеш на спокойствието си и да се вкараш в ада. Има сто милиона други начини да се вкараш в ад, защо пък точно за една безценна пишка да страдаш? Има още 3 милиарда свободни (чекай ,че се замислих колко са свободните пишки в света...) но достатъчно други свободни пишки, с които не е задължително да живееш в ада и да страдаш по семеен мъж/семейна жена.

Откъде накъде аз ще страдам, а за него ситуацията ще е подарък. Не приемам аз да изкупвам неговото щастие с моето нещастие и да се крия, да мижа и да плача отстрани и да крада от неговото време и дълговете му семейни.

Още повече ако има деца и жена. Те пък какво ще са виновни, че той не може да си държи оная работа в гащите? Те пък с какво ще са виновни, ако аз зле съм преценила с какво се захващам? Не съм крадла, не съм човек, който ще иде да троши семейното му щастие. Ако толкова иска свобода и емоции извън семейството, да се разведе и да си потърси на общо основание каквото му е нужно. Щом смята, че семейството му е важно, да си стои при семейството, аз няма да го безпокоя. Какво да му искам на такъв човек? Със показана или скрита халка, той просто нищо не може да ми даде, защото на мен не е длъжен нищо да ми дава, а е длъжен да мисли за семейството си.

И аз къде съм в тая схема? Да ми отперят една пишка и да ме отпратят като улично куче? Заслужавам ли това отношение, и с какво?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите