Изброила си по точки всичко това, което не е любов, но някои от нас така и не смеят да си го признаят.

Последователите на Бушидо в един негов краен вариант казват, че истинската любов е тази, която никога не си признаваш. И ако кажеш нещо за нея от десет човека само един може да те разбере.

Модерните хора много говорим за любов. Пишем, пием, мучим, ревем и псуваме. На тема любов. Много шум за нещо, което иска просто да го премълчиш в себе си. Да си единство в ума, сърцето и тялото с някого, но това да си е за двама ви, да ви усмихва и да ви прави слънчев деня и прощаващи душите. Понякога може с любов да създадете дете. Понякога може да създадете дом. Понякога нищо може да не създадете и любовта пак да я има.

Любовта е и като тухлена постройка. Няма да я имате, ако не слагате и двамата тухла по тухла и градите по интуиция тази ваша постройка. Ако обаче не сте улучили точния ъгъл, напрежението, баланса или точния ъгъл, дори и в някаква малка част от тази ваша любов, постройката и може да се срути в миг. Да не стане ваш заслон, дори и в мъгливите дни на старостта или немощта ви, а да остане на грозна камара пепел и боклук, която ще подминавате в спомените си.

Наскоро се замислих, че никой от тези мъже, които наистина съм обичала не ме е разбрал докрай. Тръгвали са си, неготови или привлечени от друго или уплашени и ... сега мисля, че онзи самурай Ямамото си е бил прав, че любовта си е тайна само за теб. Защото всъщност каквато и любов да срещнеш по пътя си, ти си оставаш сам. Може да се чувствате добре заедно, но трябва винаги да си готов за мига, в който ще си тръгнеш от този човек или той от теб. Защото най-голямата добродетел е това да не спираш другия , когато си тръгва от теб.... В най-добрия случай, ако човека си е струвал един ден може да си даде сметка, че си го обичал някога. Но и това всъщност няма значение.

Много говорим за любовта, но любовта е нашата временна заблуда, че не сме сами на този свят ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите