|
ПРИКАСКА за Златния рибката - САС ПОПРАФКА
Та, Мемет, има един такъф прикаска:
Една дедо, некога начи, ептен го закъсАл. Пенсията малък. Маро нема. Тока отрезали..... Бабата - грозен, па и ф кретическата..... Нема живот!
И вика: "Аман от толко карък, по добре да турам камика на вратъ и да са давим."
И така. Турна една тежко камък, фарли са на водата и потъва.
И, зведнъж пред него нящо блести, някав жълта такъв. И дедото - опааа - и го фанала. "А, - вика - тва златния рибка,бе!" И верно. Рибката казал:
- Кажи са, дедо, трима желания ше ти зпълнява.
И дъртото мислил, мислил и каза:
- А мое ли двама желание сега, па третата да пазим ризервен?
-Може, ма.
И дедата си мислил: Аре, на старо години доде касмет, даврандисах са и аз най-накраа. Адиос, начи, на каръка. И вика на рибата:
- Са, начи, първо: Искам да ставам един мутра, като тиа - най-богатото! И фтората желание - де не ме отрепват!
.................................................................................................................................
И, така, Мемет, ся варви по София една Мерцедес 600 поръчка, петима джип покрай него го пази. А в Мерджана - дедо мутра. Ръцете отрезано с резачка, краката - скъсан от бомба, очите - напръскан с киселина - згорял. Ама дедата жиф - не може да го утрепат.
И по един време са сети за рибата, че има още един желание, и го вика.
- Кво искаш са бе? - вика рибата
- Може ли да ма връщаш, на времето кат са видехме ма?
- Можем!
Речен -сторено.
И така. Турна една тежко камък, фарли са на водата и потъва.
И, зведнъж пред него нящо блести, някав жълта такъв. И дедото - опааа - и го фанала. "А, - вика - тва златния рибка,бе! ЗАЛАТЕН РИБКЕЕЕ, ДА СИ ЕБЕШ ПУТКАТА МАЙКАТА, БАЛЪК НЕЩАСТНА!!!!!"
И продължи спокойна да потъва.
==================================
И ся по темата ===> ===> ===>
ПРИКАСКА ПО ТЕЛЕФОНА
Еми, ас съм Мемет. Дъртото са насмука и фана нанекаде и нема кой да ми реди прикаска. Ама забрайл тука един списание.
Ама то сигур за бедни. Сигур за соцялно слап, щот сичкото почти нема дреи. А, тука има некаф леля. Сас телефон. И го пише телефона. Са ше питам тоа леля нема ли да знай некаф прикаска...
Ми ного убаву са осмихва.. Тика. Набираме...
-Хелоу, миличък!
-А. Лельо, ше расказваш ли прикаска,ма?
-За твоя "малък приятел" ли?
-А, и на него, да, ама той вече гулям, ма!
- Ооо, вече?! Кога успя да стане голям?
- Ааа, той винаги такъф, ма!
- Тогава го вземи в ръце и го погали.
- Убаво.
Ногу добро лелята. Откаде знай за батмана, каде ми го открадна спецялно за мен брачеда Седеф... Така, зимам Батмана, и за секи случай е тва пищоф..
-Готово, ма, лельо...
-Ето, сега се събличам бавно, махам от себе си...
-Жега ли ти стана, ма?
- Ооох, обичам да ми говорят така.. Да, цялата горя!
- Ааай, да н стана пужар, ма?
- Оооооох, да, оооох! Цялата треперя!
- Ма, чакай ма, сига студено ли стана ма? Ми нема да сабличаш тугава. Ши фащаш Брохухармония.
- Ооох, не зная, ааааух, толкова ли си недосетлив....С мен става нещо неописуемо. Аааах.Махам сутиена си...
- Ама, ти така ли ше расказваш прикас...
-Сега оооух, бавно свалям бикините си...
- Ма да не съ истървала ма..
- Сега махни дрехите от себе си...
-Аа, ас тика сам дубре.
- Ооооах, чувствам те. Аааааох, чувствам страстта ти! А-а-а-а!!! Свършвам!!!
- А? Как свърваш ма, ма ти още не почна ма... Прикаската..какво?
-Ах, да. Ааах, отново съм пълна със сили скъпи! Усещам горещия ти дъх. Вземи ме!
- Ма, чекай, ма, ти за къф си ми.. И само кат сам болно ми е топал тва издишането. А сеа сам здраф. И искам прикаска, мааа
- Ооох, да, разбира се, приказка. Да. Аз съм твоята фея. Да!
- Добър фея ли?
-Най-добрата на свата. И най лекомислената!
- Начи имаш валшебен пръчка?
-Да! Да! Аааааух, ооох, тя е в ръцете ти. Помогни ми! Толкова го искам! Аааах. Сега!
- Ма лельо, ти побъркан ли си, как да помага ма, имам само пищак ф ръката. Пистолет де.
- О да! Да! Полудявам от твоя пистолет. Простреляй ме с него! Да. Простреляи ме като куче! Оох, толкова е хубаво! Ооох, какъв пистолет!
-Осемзарядно!
- Каквооооо? Ооооох, боже! Ааааах, смили се над мен!
Абе не знам тва леля, нешо да нее дишало ногу... И прикаска не казва, Ай сиктир.
- Ало, лельо, аре лека нош. Време да си легам..
-Ооох, не спирай! Не затваряй телефона, моля те!
- Ми кво, ма, да се насерам ли? Па и прикаска не знайш. Ай мащай са. И ша казвам на брачеда Седеф той да ти збажда и да ти стреля той с пищака. Да видиш!
Гледа се някаква жена в огледалото и си мисли:
"Така му се пада на мъжа ми!"
|