Рецепта за жена

Много грозните да ме простят,
но красотата е съществена. Необходимо е
във всичкото да има нещичко от цвете,
нещичко от танц, нещичко от висша кройка
във всичкото това (или пък
жената да е уеднаквена елегантно в синьо,
тъй както е в Китайската република).
Не са възможни средни положения. Трябва
всичкото това да е красиво. Трябва изведнъж
на човек да му се стори, че вижда чапла, кацнала едва,
и едно лице понякога да придобива оня цвят,
който се улавя само в третата минута на зората.
Трябва всичкото това да бъде, без да бъде,
да се отразява и пониква
в погледите на мъжете. Трябва, абсолютно е необходимо,
всичкото това да бъде неочаквано, красиво.
Едни затворени клепачи
трябва да напомнят стихотворение от Елюар, и в едни ръце
човек да милва нещо и отвъд плътта - да ги докосва,
сякаш са кехлибарен подиробед. О, нека да ви кажа -
тъй необходимо е жената, подобно венчелистче,
трепкащо пред птица,
да е красива или поне с лице, напомнящо за храм,
и да бъде лека като късче облак - но да бъде облак
с очи и задник. Задникът е много важен.
Очите, дума да не става,
нека гледат с някаква невинна злобност.
Една уста прохладна (никога обаче влажна) и подвижна, жива,
също така е повече от желана.
Краката трябва да са слаби: нека костите разцъфват,
особено капачката, преметне ли се крак връз крак,
основата им - да е в прегръдка на талия подвижна.
Най-тежък е въпросът с ключиците -
една жена без апетитни ключици
е като река без мостове. Немислимо е без загатването
за коремче, а непосредствено над него жената нека се издига
като потир, и гърдите и да бъдат в стил
по-скоро гръко-римски, отколкото готически или бароков,
и да осветяват тъмнината с мощност не по-малка от пет вата.
И е абсолютно нужно черепът, гръбнакът
едва-едва да се съзират...и да съществува
едно голямо гръбно земевладение.
Членовете да завършват като стожери,
но да имат известна мускулна обемност
и да бъдат гладки, гладки като лист от цвете,
и да са покрити с мъх най-нежен,
свръхчуствителен към ласките в обратната посока.
За препоръчване - под мишницата една морава сладка
със собствено благоухание,
едва доловимо (почти никакви аптекарски изделия!).
Без съмнение за предпочитане е дълга шия,
та понякога да ни се струва,
че главата няма нищо общо с тялото, а жената да не ни напомня
цвете някакво без тайнственост.
Нозете и ръцете трябва да са издържани в строга готика.
Кожата да бъде свежа по ръцете, по гърба, лицето,
но вътрешности, гънки да са със температура
никога по-ниска от тридесет и седем градуса,
способни да ни причиняват
изгаряния първа степен. Очите, за предпочитане, да са
големи и с въртене поне тъй бавно като на земята;
и да кацат винаги отвъд зида видим на страста.
Жената, поначало, нека е висока
или пък, щом е ниска,
нека притежава умствената висота на върховете.
О, нека винаги жената оставя впечатление,
че ако затворим дори за миг очи,
отворим ли ги пак, тя вече няма да е там
със своята усмивка и интриги. Нека тя изниква - не да идва;
тръгне ли си - да не си отива;
и нека притежава някаква способност
отведнъж да онемява и ни кара
да пием жлъчката на нашите съмнения. О, главното е
тя никога да не изгубва, в какъвто и да бъде свят,
при всякакви условия, безкрайната променливост на птица
и помилвана в самата своя същност,
да се превръща в сфера, без да губи изяществото си на птица;
и винаги от нея да избликва невъзможното ухание;
и винаги от нея да изликва опияняващият мед;
и винаги да пее песента нечута на своето горене;
и винаги да си остава вечна танцувачка на най-ефирното;
и в своето неоценимо несъвършенство тя да представлява
най-красивото и съвършенно нещо в цялото необозримо сътворение.