В интерес на истината (и статистиката) всичките ми влюбвания - без изключение - са от пръв поглед. Друг е въпросът, че те са цифром-словом 3-4 за всичките ми 38 години живот, което май не е никак много. Много съм се чудила защо е така - най-малкото е нелогично, защото аз съм изключително разсъдлива, овладяна и аналитична - всякакви бурни, спонтанни емоции не са изобщо в мой стил. Но може пък тъкмо това да е обяснението - явно това е единственият възможен начин при мен: да ме порази внезапно, бързо и толкова помитащо, че да не успея да включа разума и контрола си. Защото ако се включат, просто никога няма да се влюбя.
Примерът ти с читалнята е наистина реалистичен, щото аз обичам да кисна по книжарници, но не виждам какъв е проблемът - ми просто идваш и ми казваш нещо. Книгите са може би един от най-лесните и удобни поводи да заговориш някого и са една от най-богатите възможности за свалка - хем явно имаме общ интерес, хем можеш да извлечеш максимум информация срещу минимум риск.
И мисля, че моят стил изобщо не затруднява никого, напротив - максимално улеснява, защото е прям, честен и безхитростен. И мъжът може да е спокоен, че в думите/действията ми няма никакъв подтекст или сложни лабиринти, през които да се загуби. Впрочем аз самата страшно харесвам подобни на мен мъже в това отношение - и обратно: ако усетя, че отсреща ме манипулират и въвличат в някакви сложни стратегически игри, светкавично губя интерес.
А любовта от пръв поглед може да прави пътя към леглото ми отворен, но това съвсем не означава кратък. Не че имам някакви правила или принципи, просто в практиката така се получава - случвало ми се е от първото "разпознаване" до падането на дрехите да мине повече от година дори. Е, това е изключение, слава богу, но явно е възможно.
Ами сложно е, всички сме ребуси - кой е обещавал да е просто?
|