Боже, това пък как ти дойде на акъла - за кастинга!
Виж колко различни асоциации и представи имаме.
Не бе, няма такова нещо - никакъв кастинг няма, нито дефилиращи мъже. Но признавам, че примерът ти ме затрудни - просто не мога да си го представя. Как така той ме е видял, а аз него - не? Иначе предполагам, че и един поглед е напълно достатъчен.
Добре, нека да го кажем така - добрата свалка (айде, от мене да мине) е взаимната. Тоест тази, при която няма натиск и усилие, няма "ловец" и "плячка". Като танц, диалог, който се случва с лекота. Взаимен порив, който е спонтанен, непринуден, чистосърдечен и откровен - това е за мен добрата свалка.
Просто се опитвам да ти обясня, че в моите представи не съществува този модел на ловуване, кокетиране, стратегии, преследване, той я гони, тя се дърпа, кокошката бяга, ама с крайчеца на окото следи дали не бяга твърде бързо - всичкото това аз не го разбирам и не ме кефи. Ако харесвам даден мъж, никога няма да ми хрумне да се преструвам на недостъпна, а ако кажа "не", значи наистина не го искам, а не че се опитвам да го амбицирам. И без друго това "разпознаване" се случва толкова трудно и рядко - да не съм луда да бягам?
Целият този процес на среща, привличане, влюбване и свързване за мен е спонтанен, нелогичен и магически - каквито и признаци, правила и тактики да се опитваме да изведем, те просто не работят, ако го няма този първичен резонанс (Дарки, благодаря, че ми напомни тази дума). И обратно - ако го има, не е нужно някой да прави нещо специално. Усещаме се, ясно е, случва се просто. Всичко останало, което обменяме като думи, жестове, докосване и т.н. може само да задълбочи това първично взаимно привличане (или да го разруши), но не може да го предизвика.
Сега дали ме разбра?
|