Стига бе. Потребителска :) Това си е чисто философска категория. Подозирам, че в този клуб сме се събрали хора, които отдавна са преминали периода на количествените натрупвания и сме разбрали, че често 10 ебанета не могат да се мерят с 1, но качествено. Неслучайно пускам втора тема за "качеството", защото подозирам, че имайки достатъчно опит можем да определим доброто преживяване, от посредственото. А, разликата е именно в качеството (като при шампоаните и джиесемите).
Свалката не може да е безмислен процес. Хората съществуват в състояние на непознатост. Срещата сама по себе си не води до пълна взаимност, а до съзнателно движение поне у едната страна към другата за да се стигне до състояние на синхрон. Теоретично допускам, че светът може да е възникнал от самосебе си от нищото и без причина, но дори теоретично не допускам, че без движение може да възникне връзка между двама непознати. Нямам против да наречеш свалката "разпознаване" стига тази дума да не внушава съзерцателното състояние на покоя. Освен това всеки външен опит да се проникне до душата ти (предполагам) поне в началото среща отпор :) Поне докато не почувстваш душата си достатъчно сигурна за да я повериш другиму за опознаване.
Все пак от това, което пишеш заключавам, че фактора "време" и продължителност за теб е съществен. (Или си имала невероятния шанс да откриеш от пръв поглед сродна душа и пълна взаимност).

А, какво мислиш за търчащите през глава кокошки из двора?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите