Аз напълно оправдавам предразсъдъка, че жените са капризни.
Не пускам ебан, ако не усетя нещо много специфично у съответния индивид. Да ме тресне оня ток, да видя същото у него, или просто да не се разгоня на мъжкар. Което много ме е изненадвало със трахотни попадения. С времето се научих да разчитам на уменията на природата и нагона си. Инстинктите са нещо страхотно и не лъжат!
Там, където разума ме е лъгал и подвеждал, инстинкта никога не е!
Затова се пускам на втопилот, което е непредсказуемо и за мен, и за мъжете наоколо. Убедила съм се, че колкото повече си включвам разума да работи, толкова по-НЕ-ебателно ми действа, и толкова по-лоши последици има.
Затова, убийте ме, формула за успешна свалка не знам. И нямам идея защо ми пускат мъжкарите. Знам моите усещания, както и онова, което виждам, чувам, сетивността...тея неща.
И до ден днешен не знам какво кара мъжете да ми пускат без грешка. Може и за тях да е инстинкт, може да е ловно поле, но щом ме устройва мен....прибирам парсата и не питам
И пак да потретя, изключвам си разума в последните 5-6 години съвсем съзнателно. И това си беше процес при мен, не беше така в ранните ми години. Но с натрупване на някакъв сексуален опит се убедих, че мисленето в секса е вредно. Да живеят инстинктите и природата.....нося в себе си милиарди години еволюция, за какво ги нося, ако не ми вършат работа?
|