страдам, не беснея, имала съм случаи на отказ не за секс разбира се за по сериозно продължение, бе с първият ми мъж в живота ми, след 2 г. връзка го видях с друга мацка ...страдах, разбрах че няма да я бъде, но си остана там страданието, наричат го опит, помня седях на дивана и ревях... тъй като аз скъсах веднага , обадих му се и му казах между нас свърши, той ми се обаждаше за да разбере какво е станало.... майка ми само ми повтаряше обади му се бе изяснете се, не , една година страдах, ама наистина го изстрадах, като ми зарастна раната , мина толкова време ...помня видяхме се случайно на улицата определи ми среща пак се видяхме : държах се по възможно най гадният начин по който би могла една жена да се държи , с една дума оставих го с ...абе няма значение, върнах му го:)))) вендетата умря там:))
наскоро след като се омъжих 2 път пак изненадващо бяхме в една компания, аз щастлива и влюбена:)) а той след един развод, 2 брак като мен само че бе в компанията на любовницата си...бе сдухан и не доволен от живота си, вендета нр. 2 "победих" аз това ми стига,
абе най кой му пука, всеки си има живота , като те отблъснат и не ти обърнат внимание не е болка за умиране я, идва друг влак
Редактирано от dymo на 02.07.09 14:44.
|