Като ще е за хвалене, там много ме бива!

Начи, ненадминат съм в губенето на всякакви неща!

Това пари, чанти, чадъри... много кратка обща биография имаме заедно с такива. Чадърите, дори маркови, са мое притежание до първия дъжд.

Това пропуски, талони, паспорти, студенски книжки, всичко съм губил.

Ключовете от сейфа в офиса как загубих, така и не разбрах. Беше голям цирк - трима ключари, ултра-спецове, не можаха да го отворят. Та отидах в старата махала, където съм роден, и намерих един прастар съсед, който си беше касоразбивач, да ми го отвори. И пари не ми взе, само шише водка поиска.

Ключа от сейфа в банката също го затрих още първата седмица, след като го наех.

Ей го, през уикенда загубих ключа на колата някъде в Сливен. Добре, че другият беше в жената, а нея не я загубих в Сливен, за щастие. Или за нещастие...

В понеделник загубих една книга на приятел - ся се чудя откъде да я намеря, тя е библиографски раритет отвсекъде погледнато. Беше си в мене, ходих насам-натам... по едно време се сетих, че бях с книга, ама къде съм я забравил... нъц.

Нервите съм си попилявал също, многократно.

Жени съм губил. За повечето не съжалявам.

Главата съм си губил няколко пъти, ама тя някак си сама си ме намира...

Ама, хайде, ся, стига толкоз хвалене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите