|
Айша – любима сродна душа. Кошмарно умна, аналитична, обективна, (само)иронична, умее едновременно да се дистанцира и слива с нещата, необичайни гледни точки, които понякога ме смайват, но винаги ме замислят. Черноглед оптимист и ведро-патетичен песимист, калейдоскопична и парадоксална смес от логика, противоречия, неочаквани сенки и полусенки и слънчеви проблясъци, женска проницателност и мъжка суровост.
Брет – чаровна, вироглава, незлоблива, дружелюбна и любознателна. Фин полъх на елитарност, който компенсира с умението да се самоиронизира. Обича да мисли и умее да кара и другите да го правят. С годините узря и стана по-мека, многопластова и интересна.
Бушидо – изящно и деликатно същество, интуитивен ум, фина сетивност – прилича на красив японски йероглиф.
Виктуалия – много любим и близък човек. Ведра, открита, чистосърдечна, храбра, с нея се общува лесно и просто. Зад семплата и леко простодушна фасада крие остър и аналитичен ум и неспокойна, ранима душа. Най-удивителното й качество е умението и смелостта й да се променя.
Втасахме_я – слабо я познавам, но силно ме впечатли с яркото си присъствие и пищния си изказ. На моменти остроумието й леко прелива в лигавене, но вероятно е самозащитен механизъм, който само тя си знае от какво я варди.
глупчо – мека, гушкава, грижовна, непоследователна, емоционална, добра и откликваща – накратко: женствена. Понякога малко наивна, което й придава още чар, но вероятно й носи и известни ядове.
далия_найт – за нея вече писах, макар че на нейния ослепителен фон всяка казана дума звучи някак бозаво. Невъзможно различни сме – ако за мен светът е хипи комуна, за нея е бойно поле – и досега остава загадка как успяваме да намерим общ център. Но по някакъв мистериозен начин успяваме да се обичаме и всяка наднича в света на другата, разширявайки собствения си тесен периметър. Едно от най-възхитителните й качества е умението от време на време да събаря оградите в главата си и да си надвива над телешкия инат – аз на свой ред правя същото и така успяваме да се срещнем някъде на границата между фронтовата линия и плакатите „мир и любов”. Без Далка тук нямаше да е същото, светът нямаше да е същият и аз нямаше да съм същата.
Джоли – свежа, приветлива, умее да забелязва разни дреболии, да им се радва и да открива смисъл в тях. Като че ли се движи по тънкия ръб между момичешкото и женското и все още се колебае от коя страна е. Все още не осъзнава собствената си дълбочина и потенциал, но това рано или късно ще се случи и тогава ще има революции и фойерверки.
дъбилийвър - умна, шантава, непостоянна, експериментираща, брутално откровена, излъчва момичешки чар, игривост и непокорност - и е напълно наясно какво оръжие за масово поразяване е това. Липсва ми тук.
импулс – усещането ми за нея еволюира, но така и не разбрах дали тя самата се промени или просто аз прогледнах за нея. Интересна, мислеща, добронамерена и цветна.
Лана_6 – една от най-близките ми приятелки, с които този форум ме срещна, жалко, че вече толкова рядко идва. Привидно спокойна и тиха вода, под чиято гладка повърхност бълбука и кипи дълбока и драматична емоционалност. Деликатна, дискретна, мъдра и храбра. Умее да слуша, да чува, да вижда, да усеща и разбира, да се променя и да обича.
лейди лайкс секс – нея подробно съм я описвала тук:
ПОЛУидиотчето – зряла, мъдра и уравновесена, не се взима хич насериозно. Има безпогрешен усет за нюансите и умее да улавя и формулира същността - по нея често си сверявам часовника, особено когато се колебая по някакъв етичен казус. Действа ми успокояващо и стабилизиращо.
разбирам – тиха вода и затворена книга, до която почти никой няма истински достъп. Недоверчива, притеснителна, впечатлителна, попива всичко и знае много, но си трае. Винаги съм имала усещането за вътрешна неувереност и скандално ниско самочувствие, което ме натъжава, но пък зная, че си има достатъчно здрави опори, върху които рано или късно ще се отпусне.
сисита – така и не я опознах добре, но нейни текстове са ме оставяли безмълвна много пъти. Не пропускам неин постинг, защото зная, че винаги има какво да каже и то ще е разбираемо и интересно за мен. Тя е като тежка кадифена драперия с безброй гънки, в чиито полусенки обичам да се взирам.
Соната – смълчана, лаконична, привидно графична, минималистична, леко меланхолична, поетична и изненадваща. Прилича на сонатите за цигулка и пиано на Бетовен – като подземна река, която внезапно пробива земята и руква водопад от звуци, а после отново се скрива, за да дълбае отвътре.
Тайгун – една от най-чистите души, които съм срещала не само тук, но и въобще. Слънчева, дружелюбна, открита и лоялна, доста дълбока под повърхността, което обича да прикрива с повечко шеги, закачки, дандания и езикови каламбури. Безкрайно честен, съвестен и добър човек – тя е от хората, на които бих оставила ключ от апартамента си без да се замисля.
Фанта Шмекерия – преди години я усещах близка, беше неспокоен дух, но с ясно разположен вътрешен център. После нещо се случи и тя рязко се промени, което ни отдалечи – този център сякаш потъна в мъгла. Сега усещам дистанция и не я разбирам.
Шехеразада – барокова чувствителност, одухотвореност и финес. На моменти имам усещане за скрита болезненост, дори депресивност, но и за примирение – като хронична болка в кръста, с която някак свикваш. Има някакъв артистизъм у нея и много неизразходвана креативност.
Останалите не ги познавам или впечатленията ми са твърде оскъдни.
|
Re: Клубарки по списък (за коментар) [re: ABe]
