|
бе, човърка ме в последно време един все по-разпространяващ се казус из соцялната действителност: другаруването м/у неошкембил се душевно 20+ младеж и узряла 30, че дори 40+ какичка. едно време, когато попадах у тая категория /на младежа, не на какичката/, понеже ми се случИха да изживея неколко такива казуса, си мислех, че щот тва зарад презумпцията за постоянно стърчаща пишка другарките с такъв възторг им е вкусно /тва защо те са вкусни е друг въпрос, който не е обект на настоящото изследване/. обаче, ся кат минА време, кат почнаха да ми растат косми от ньоса, като ме обзе духовната затлъстялост, от обективната позиция на страничен наблюдател кат можах да погледна, си викам, че кат се знам какъв съм недодяланик, едва ли ловката пишка и мачовските ми неепилирани гърди са били нещата, коита са ме правели конкурентен на традиционните партньори. и стигнАх до извода, че вероятно необръгналото младежко дръзновение като антипод на самодоволния скептицизъм /в най-добрия случай; щото даже в повечето случаи скептицизмът е недоволстващ, което си е чиста проба мрънкячество/ се явява решаващ във въпросните ситуации. ся... верно, че има и случаи, в които леличките почти като на жиголо гледат на по-младата придобивка, верно и че доста често по-скоро нестандартността на връзката сама по себе си се явява достатъчно силна захранка за съществуването й, обаче ми се струва, че точно тая причина дет споделих по-горе прави съществуването на такива двойки да изглижда резонно и - много често - красиво. м?
|
тука може ли и онтопици да се пускат?
