|
Тоз пък! Сложи си климатик около теб. Гледай сега:
Тенисът е за индивидуалисти, за такива, които могат да поднасят силни удари и да отиграват идващите такива срещу тях. Удряш и посрещаш, както и обратното. За импулсивни, дръзки, хора, които в същото време могат да се владеят. Способни да изпъкват и да понесат огромно внимание върху себе си, докато играят сами срещу противника си.
Нямаш физически допир с другия играч, не се налага да му търпиш гадните номера, псувни на сантиметри от лицето си, няма как да ти лъха на пот...
Спортсменски има право накрая да ти стисне ръката, ако го заслужи.
Едва ли има друг спорт, който до такава степен да подчертава колко един мъж може да ти заприлича на гладиатор.
Всички, които имат пишка, от малки са учени, че трябва да играят футбол. За да удовлетворяват нуждите на неудовлетворения "мъжкар"- който се е ограничил с футбола пред телевизора - да кажем таткото, който иска поне синът му да се котира като спортист и това гордо "футболист".
Футболът е страст на всеки куц кон. В повечето случаи е хоби на хора, които умеят повече да псуват и мразят, отколкото да бъдат верни приятели.
туризъм и/или алпинизъм е за монаси по дух.
хокей - съгласна съм, че е секси, бих се впечатлила.
бойни изкуства тренират всички, които са яли много бой в училище и искат да компенсират тази несправедливост, ако ги бият след като са завършили.
стрелба с лък - е за романтични пъпчивци.
сърф, гребане, ветроходство - интересни мъже, малко инфантилни.
водна топка - неосъзнати педали.
|
Re: Мъжът и спортът [re: Цap Изpoд ll]
