Говорех за силата на вдъхновението, ентусиазма, дуендето. Чувството за призвание. В този смисъл на величие.
Имаме мнозина от старата генерация, които са напълно съизмерими със значимите известни творци от западноримската цивилизация.
Просто не сме популярен език и народ, твърде малобройни, за да си прави труда някой да превежда чуждо.
Което пак не ги омаловажава, а тъкмо напротив. Прави дързостта им да творят още по-ценна.
Сега не го долавям този ентусиазъм.