има различни видове търпение.
- Някои хора умеят търпеливо да изчакват на -добрия момент за да постигнат целта си;
- Други хора са търпеливи с тази спокойна житейска мъдрост която им подсказва, че всико минава, лудия се наиграва, хитрия се нахитрува и каквото има да стане ще става;
- трети /които са най прецакани според мен/ търпят, търпят па подскочат с тази тревопасна глупост, която кара човек да понася нещо неприятно за него не защото иска да го търпи, а защото е свикнал че някой друг ще се погрижи за него, някой друг ще поеме инициатива или ще прояви добронамереност. Проблема на този тип търпение, е че то свършва точно тогава когато не трябва, свършва по един истеричен, необмислен и безперспективен начин който обикновено поставя търпеливото добиче в още по-неблагоприятно положение, в още по тежка беда. И понеже въпроса ти засяга българския народ. Мисля че по нашите географски ширини имено този трети тип търпение е много разпространен.

За себе си лично вярвам, че е правилно човек да проявява търпение и смиреност към неща, които не го засягат пряко и неща които така или иначе не може да промени.
Що се отнася до нещата които са същностни за всеки един човек, мисля че инертността, нерешителността, и безпричинната търпеливост могат да нанесат тежки последици.

воден пистолет ... със заглушител