Не е проблема в чужденците а в насадената нагласа, че чрез партньорство или брак може да си "наредиш живота" по желания от теб начин.

Както някой отбеляза, стара традиция е озверелите и разочаровани от живота, немотията и лошия (според тях) избор на собствения им партньор мами да съветват дъщеричките да се "уредят" - било с влиятелни хора, било с мутри, било с чужденци, според епохата и конюнктурата. Често пъти на принципа - абе кьорав да е, ама да не е като мой Гуню - без при това да си дават сметка, че Гуня животът го мачка не по-малко от тях самите.

Но пък и нищо чудно - след като изчезнаха социалният и клановият щит над семейството, то се превърна в един ад, където семейните са оставени абсолютно сами на себе си да се оправят както могат, и често по-нестабилните просто си нямат друга работа, освен да се обвиняват и проклетисват взаимно за личните си и семейни несгоди. Да не говорим, че това виждат и децата, и постепенно и у тях се формира същата нагласа "Каквото и да е, само не както тук и досега".

Че това не е особено умна нагласа, е очевидно. Защото желаейки да се отърсим от някакви травми, пренасяме стереотипите, които са ги причинили, или пък неосъществимите си на местна почва щения на чистото местенце, в самата Чужденеция, която на фона на това, с което сме свикнали и според изкълчените ни представи е самият рай небесен. Така че не сме направили особено голяма крачка. Не сме се освободили от себе си. И това, че пренасяме стереотипите и щенията, е понякога забавно, но понякога и страшно.

Мисловният модел "Абе къф да е, ама само да ми осигури и подсигури, това, дет съм си го наумила по кифленски" дава най-различни, често тъжни плодове. Не на последно място, защото най-важното е "искаааам, осигурете ми го веднагически". Това влияе и на избора на партньор чужденец: -

желаещите вечен купон мацки налитат на впиянчени асоциални, често и агресивни дрогаджии и прочия измет западна, която на "Запад" никой не поглежда, и която често се налага да издържат с труда си, щот на декадента не му се бачка...

Други каки, приготвили си задниците "да ги носят на ръце", с изненада чуват, стабилният и заможен хер или мусю деликатно ги пита няма ли пък да земат да похванат няква работа, щот безплатен обяд няма, и щот мусюто няма намерения да им плаща социалните осигуровки топтан, като го зарежат, или просто има нужда някой да му рине гюбре във фермата в Прованс или Холщайн и по съвместителство да му топли постелята, без да има много претензии..

Приготвилите се да харчат без мярка установяват, че требе да се пести, не щото няма кинти, а щото е грехота да се пилее. Свикналите да пият по кило и канче твърдо гориво установяват, че там пият по 20 и 40 грама при изключителни случаи и е скъпо. Свикналите да си веят пък байрака и да командорят бързо влизат в конфликт с италианската мамма или с гръцките лели и уцинайки, и установяват, че има да командват предимно между тенджурите. Или пък разбират, че Силвиото е с католишки брак и папата не е склонен да го разтрогне зарад нашто Ленче, и че тя си остава метреса, макар и подсигурена...

и в крайна сметка разбират че животът в рая също е бачкане и телевизия... освен ако сам не си го направиш другояче..


Та, Файле, не мой се коси. Почакай малко. Твоето момиче сега е още на ученическата скамейка. Ще се намерите. А тия, дето не те оценяват, просто ги пускай по течението. Не са длъжни всички да те харесват, нали? Би било ужасно, ако е така.