Аз съм пълнолетна, вменяема, мога да правя съзнателен избор, да взимам решения и да поемам отговорност за последиците - по подразбиране приемам, че същото се отнася и до другия човек. Не считам за редно аз да се грижа да връзката му, нито да взимам решения вместо него - по същия начин, както аз мога сама да се грижа за моите връзки и считам, че те са си лично моя работа.
Затова намирам подобни формулировки за унизителни за другия - да му кажа, че "не искам да му посягам на връзката", означава, че го смятам за пълен идиот, неспособен да осъзнава действията си. За мен това е по-скоро лицемерно и малко грандоманско алиби, зад което да прикрия нежеланието си изобщо да имам връзка с този човек.
Всъщност никога не ми е хрумвало да мисля за тези неща в подобни понятия - посягане, чуждо, мое, разваляне на връзки - мисля, че това са пълни глупости. Не вярвам, че от мен зависи нито развалянето на една връзка, нито спасяването й. И честно казано, смятам, че който си мисли обратното, силно се надценява.
|