Донякъде съм съгласен с теб, но повече с Разбирачева. Свободата наистина е състояние присъщо на духа на човека. Бракът може да ни накара да приемем някои допустими компромиси, но не и да бъдем роби на някого. Поне на мен никога не ми е пасвало съчетанието - принуда-връзка. Всяка връзка (според мен) трябва да се основава на взаимното желание на двама души да са заедно. В момента, в който за единият това желание се замени от нестихващо напрежение ... връзка/брак просто няма. Никога не съм разбирал тези, които подържат връзки заради: детето, парите, общественото мнение, мама ми каза да търпя и т.н. - все оправдания да не поемеш отговорността на Свободата си.

По тези (и други причини) по тази тема съм на мнение, че съществуват "перфектните" връзки (макар че няма нищо перфектно на този свят), в които хората се чувстват добре, щастливи, спокойни и доволни от личния си живот. Не приемам прокобите, че "много хубаво не е на хубаво", че перфектните двойки неминуемо се разделят, че в тях няма страст и дърабърасточадъра. Простото обяснение е, че хората винаги са се страхували от щастието. Страх ги е да му се отдадат напълно, защото ако нещо се обърка щяли много да страдат. И така се лишават от хиляди хубави моменти. Тъпо, но... човешко.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI