На мен този цитат ми мирише на плоска и същевременно високопарна "психология"... Нагласен, за да изглежда уж логично, чак дразнещо.

Просто има два вида двойки, на вид перфектни. Едните наистина си пасват и си живеят хармонично; дори да имат конфликти, намират успешни начини да ги решават; сексът е прекрасен и удовлетворяващ за двете страни. Не се срещат често, но пък ги има и хармонията се усеща.
Другият вид живее на принципа "мир да има", "заради децата", "какво ще кажат хората" - тоест вътре си има конфликт, но той не се разрешава, поне единият няма смелост да го назове и разреши и по тая причина замазва непрекъснато нещата... докато всичко се взриви отвътре заради трупаното напрежение. И тогава започва голямото чудене за всички околни - ама как така, толкова готини бяха... Пък че понякога е Голямата изненада и за другия партньор, това е отделно; някои толкова се захласват от собствения си образ, че напълно спират да забелязват човека до себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите