това не е много вярно...че да не кажа хич;
не знам какво се влага в "перфектността" , на мен този термин ми е фалшив и напънат отвътре;хората по природа са егоисти, трудно сдвояват и имат кусури....перфектни липсват
да градиш идеалистични образи е сигурен начин някой ден болезнено да ти се наложи да прогледнеш ;
да товариш другия със свръхочаквания е гаранция за провал;
да опитваш да смачкаш и промениш другия значи да си играеш със запалката на газостанция;та наместо да се разпарчедосаме взаимно всеки си е него си , без да укротяваш опърничавото насреща.
Не го хапя и дера, щото ме кефи, пука му за мене истински , подкрепя ме закриля ме чука ме и е специален.И е последователен.Примерно...:)
Най добре е когато всеки от двамата може перфектно да живее и да се оправя сам , а оставате заедно, защото така по ви харесва-аз друга формула нямам .
навярно защото това е единственото състояние , в което човек запазва самостоятелност , свобода и не му се налага да живее в култ към някого....