В книгата, за която стана дума, дамата се отличаваше от "недамите" с истински финес в поведението и ангелска усмивка. Авторът всъщност описваше реална жена, е, разбира се сигурно поокрасил образа й. Но същественото бе, че въпросната дама просто подхождаше към всеки човек срещу себе си адски мило, усмихнато и спокойно. Всъщност харесвам този подход. Намирам го за особено "дамски". Просто в доста случаи, към каквото и говедо да се обърнеш, ако подходиш към него като към човек, достоен за уважение, то честно казано, той инстинктивно поне в първия момент, се старае да оправдае очакванията ти. Е, после може и да си покаже рогата .... той не е ангел, все пак, нали. Но дори и тази първоначална реакция е достатъчна. Ето това ме кара да се възхищавам на дамите, че дори и за малко могат да извадят навън доброто от човек. Другото, заради което намирам, че не е зле да се срещат тук там, е прост идеализъм. Красиво е да срещнеш истинска дама. В известен смисъл те кара да се постараеш да откриеш нещичко подобно и у себе си. Абе, нали красотата ще спаси света! Е, сега вече Рокси ме изяде с парцалите...ще каже: ми грозните, те горките, какво...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите