Не можеш да бъдеш дама от време на време или когато ситуацията го изисква. Или си или не си. Какво е да си дама? Много неща, не на последно - възпитанието. Да си дама включва и вродено благородство. Вродено, защото придобитото личи. Просто човек инстинктивно знае дали отсрещният ако се пореже ще потече синя или червена кръв. Другото присъщо на една дама е умереност, изисканост и финес.

Но не знам дали е хубаво да си дама. Ако си - това означава край на спонтанните реакции, на малките глупости и безразсъдството, които всъщност са си привлекателни по някакъв начин.
Ако пък си ги позволяваш. Т.е. ако си позволяваш да си волна птичка, да си закачлива, да си дяволита, да си позволяваш малки или големи щуротии...то просто не си дама и трябва да се примириш с това.
Поне моята представа за една дама е че крайностите са недопустими.

Малко по-различно е да си джентълмен...някак както винаги на мъжете им е позволено известна доста по-голяма свобода в това понятие. Може би си правя заключенията от разни стари филми с Пол Нюман и Робърт Редфорд, с Майкъл Кейн и прочее. Какво да правя когато нямам други по-реални примери? За себе си знам, че рядко ми се е приисквало да съм дама, макар че когато видиш такава, някак изпитваш лека завист неволно...а ето това вече не е дамско.. Всъщност повечето жени, които съм срещала и са били дами в пълния смисъл на думата, са били по-възрастни, с едно изключение...Едно момиче на 20 години. Завършена дама наистина. Вродено е, казвам ви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите