1. По етикет можеш да се обадиш на всеки, който ти е дал доброволно номера си. Единствено трябва да се съобразиш с това, да не го безпокоиш по време на работа или докато спи.
2. Ако един мъж си развали мнението за мен, само защото съм си позволила да му накърня Великото спокойствие и правилата на играта, то значи той е гаден сексист, параноик и вероятно... българин.
3. След първия секс (всъщност много често и преди него) човек спокойно може да си начертае един трендлайн накъде вървят нещата. Ако всичко е ОК и ни е харесало и на двамата, едва ли той ще има нещо против да му се обадя. Ако нещо се е скофтило (или е бил най-обикновен уан найт стенд), просто е все тая и никой не се чувства длъжен да звъни.
4. Обсъжданият случай е част от по-общо явление, а именно изконното право на балканския мъж да обсажда личното пространство на балканската жена, докато тя е длъжна да стои пасивно и да чака. Иначе всяка ще каже, че е равностойна в една връзка. Трътките са й раностойни!
Друг пример, като стана дума за телефонен етикет – в България се смята едва ли не за обичай мъж да поиска номера на жена. По етикет номер не се иска, а се дава (от първия, който иска телефонен контакт) и евентуално се разменят. Да ми искат номера смятам за най-голям гаф при флирт. Значи той решава как ще се развият нещата в тази връзка, кога ще звънне или дали изобщо (разбирай, когато е на кеф и когато жена му няма как да чуе).
5. Защо да не мога да движа нещата, които ме засягат лично?
6. Сетих се за една тема на един клубар (кой беше, бе?) за гаджето му, което му търсело пари за ваучери, за да му се обажда.
|