Нула секунди съм разсъждавала върху теорията с алфите и омегите, мъжът, с когото съм, не е надписан с никаква буква.

Много ми е смешно понякога как се хващат такива, верно бисерски, хапки от чуждестранната преса, без грам репрезентативност и се прави от тях цяла идеология. Мен ме изкефи статията, да не говорим, че хората в нея, вероятно силно художествени, просто са родени едни за други. На мене никой не ми вярва, но жените и мъжете всъщност искат едни и същи и в повечето случаи намират точно тях. Опасно ми се струва да се търси общ алгоритъм за всички обаче.

Мен лично ме дразни тая псевдоелитарност на хората от статията, такава стадност излъчват, че верно заслужават да им лепнеш животински атрибути. Важно е обаче един мъж да е стъпил здраво на земята и да има известни успехи в живота. Не за друго, а защото вечния неуспех и непохватността обикновено са придружени с фрустрация и доста досаден и мрънкащ характер, който може да ме докара мен до инфаркт на 35г. Освен това като цяло ми се е симпатично, когато един мъж влага интерес и емоции в нещата които прави и се ангажира със света около себе си. Нихилистите и непукистите също са доста дразнещи.