А идвало ли ти е наум, че оценката и самооценката имат толеранс на грешки и извадката може да се различава при лоша оценка? Тоест, да даваш погрешно решение на ситуацията?

Предварително научени родители няма.


Ако си въобразяваш, че с един поглед ще разпознаеш кой ще бъде добър родител, то вЕрвай ми, много се лъжеш.

Аз поне си блъсках доста главата по въпроса, за да ти кажа най-отговорно сега, че онова, което съм мислела за вярно на съзнателно ниво преди 10-15 години, сега го намирам за напълно невярно. Слава богу, че съм имала здрави и непоклатими инстинкти. Ако не са били инстинктите ми да крещят на онази възраст, когато ме теглеше съзнанието ми в друга посока....знаеш ли къде щях да бъда сега, заради такива въображаеми "преценки", каквито ти сега ми вадиш с неадекватно и напълно неоправдано самочувствие на човека с последната дума?

И ако само така се правеха бебета (и слава богу, че природата не разчита на идиоти, които си мислят, че имат най-верната преценка кой става и не става...), то тая планета щеше да е пуста откъм млекопитаещи!


Но ще те оставя да си биеш главата в прозоречната рамка, докато се опитваш да целиш стъклото, защото си въобразяваш, че щом стъклото е прозрачно, то можеш да се провреш оттам безнаказано....


Имаше една поговорка, неведоми са пътищата божии. А имаше и още една, човек предполага, а господ разполага.


На 50 и дори на 80, няма да разполагаш с много. Ще си един уморен и дърт старик с лош характер. Ако на сравнително млада възраст не се случи, то няма капчица основание да се вярва, че на дърти години тепърва ще почнеш да го правиш съзнателно.


Ти си просто един егоист с чепат и дръвнишки характер. Нямаш друго оправдание.

Просто те е страх, това е. Толкова приказки, за да замъглиш работата, че те е страх, и че поддържаш пред себе си илюзията, че така си по-млад, по-можещ и че си запазваш някакви имагинерни шансове.

Страхливци! Страх ви е да поемете отговорност дори за собственото си пикало!

Робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство.