За мен годината беше външно спокойна, но вътрешно една от най-повратните. Срещнах човек, който тотално преобърна представите ми за всичко, включително за мен самата, научи ме на доверие, отдаване и свобода, помогна ми да си ъпдейтвам концепциите за света и страшно ме промени. Много стени в мен се събориха, много ненужни неща изхвърлих и сега е по-просторно и чисто. Много страхове се стопиха, други се укротиха, станах по-цялостна, по-смела, по-пропусклива, по-мека и по-уравновесена. И може би малко по-добра от преди...
Другото, с което ще запомня годината, е един подарък, който направих за 60-годишния юбилей на майка ми. Преди години тя беше доста талантлив журналист, по-скоро публицист. Само че отдавна вече не пише, а цялото й творчество беше в насипно състояние: изрезки от вестници и списания, събрани в стари, прашни папки. Сърцето ме болеше да гледам как с годините мастилото се изтрива, а хартията пожълтява и се разпада. И събрах накуп всичките й текстове, набрах ги наново на компютър и ги превърнах в голяма, луксозна, богато илюстрирана книга, която направих сама - в един-единствен екземпляр, само за нея! Мисля, че никога досега не бях успявала да направя някого толкова щастлив - тя каза, че това е най-хубавият подарък, който изобщо някога е получавала в живота си, а аз докато съм жива, няма да забравя сълзите й, когато й поднесох книгата...
И много други неща се случиха, разбира се - в живота ми влязоха нови приятели, други пък си отидоха от мен, без да разбера защо дори, и дълго тъгувах за тях. В работата си имах много успехи, както и един грандиозен провал, който също ще помня дълго. Излязох от дългогодишна творческа криза и отново почнах да рисувам, завърших една специализация, също дългогодишна - такива неща, разнообразни и шарени.
Всъщност почти на връх рождения ми ден бях написала , който май най-точно обобщава фоновото ми настроение през цялата година. А следващата се надявам да прилича на тази.
|