"Милая дева, зачем тебе знать, что жизнь нам готовит,
Мы, Левконоя, богов оскорбляем страстью познанья.
Пусть халдеи одни ум изощряют в гаданьи,
Мы же будем довольны нашим нынешним счастьем.
Дева! узнать не стремись, когда перестанет Юпитер
Скалы у брега крошить волнами Тирренского моря.
Будь разумна, вино очищай для верного друга;
Что в напрасных сомненьях жизнь проводить молодую?
Век завистливый быстро умчится среди рассуждений,
Ты же светлое время лови, - от мглы удаляйся. "

Ако не знаеш руски - ето ти моя припрян (и много дилетантски) опит:
"Не питай (не ни е дадено да знаем), на мен, на теб
каква кончина са отредили Боговете, Леуконоя;
и колодата Таро не разпитвай - тъй по-добре е да не знаем какво ни чака!
Дали ще срещнеш още много зими,
или е последната е тази, от Юпитер теб отредена,
разбиваща без жал в скалите вълните морски.
Бъди разумна и вино разлей по чашите наши
и в мимолетността на тоз живот охлади своите дълговечни надежди,
че докле с теб говорим, неспирно изтича завистливото време -
улови мига, разтвори го в наслада и малко доверие имай в това, що ни чака."

Прочее - позволих си да осъвременя вавилонско-халдейските гадания с по-съвременния им еквивалент - картите Таро :)

И така.

Баси! Като си помисля, с Павел какви прекрасни преводи на средновековна арабска еротична поезия правехме навремето, а аз - с какво си губя дните в момента

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите